Най-старият военен паметник е бил в днешна Сирия
Земна могила на територията на днешна Сирия може да се окаже най-старият прочут боен паметник в света, издигнат преди към 4400 години. Кости на пехотинци и водачи на бойни колесници са били заровени в разнообразни елементи на мемориала, изработен от насъбрана почва. Не е ясно дали са принадлежали на печелившата или губещата страна, нито в какъв спор са починали, оповестява NewScientist.
Откритията са резултат от повторното изследване на остатъци, извадени от Белия монумент, който е бил разкопан през 80-те и 90-те на предишния век. Районът е потънал през 1999 година заради изграждането на язовир на река Ефрат и от този момент не е проучен.
Ан Портър от Университета на Торонто в Канада е един от ръководителите на разкопките. " Това беше избавителен план ", споделя тя. Наводняването му „ беше в действителност травматично прекарване за археолозите ", тъй като регионът беше " най-приказния обект, по който можете да си визиите да работите ".
На север от дребна планина, наречена Джебел Бази, в Месопотамия било построено селище, което археолозите назовават комплекса Банат/Бази. Той е бил населен между 2700 и 2300 пр.н.е. Мястото включва набор от земни могили, наречени Тел Банат, и малко по-нататък на север една огромна могила, наречена Тел Банат Север или Белия монумент.
Белият монумент получил името си, тъй като е бил затрупан с варовиков минерал, естествен гипс. Портър споделя, че в началото функционалността му е била друга. Представлявал е вълнист бял купол, в който погребвали мъртъвците си. В продължение на няколко генерации жителите от време на време се качвали по външната страна на купола, с цел да правят религиозни ритуали и да оставят блага над гробовете под повърхността.
Но реорганизация от към 2450 година прочие н. е. покрива това комунално пространство със стъпаловидни земни тераси, трансформирайки купола в шестетажен зигурат или стъпаловидна пирамида. В насипаната пръст строителите са оставили и изобилие от човешки кости, скотски кожи, и петсантиметрови глинени „ амуниции “ за оръжия, сходни на прашка, които са невъзпетите герои по това време, тъй като изстрел с тях е можел да бъде гибелен, написа Smithsonian.
Изглежда, че войнишките кости са били ексхумирани и препогребани в Белия монумент, за да основат евентуално първия в света боен мемориал, съгласно проучването, квалифицирано за обява в списание Antiquity.
Находките от обекта могат да послужат като доказателство, че някои градски владетели са имали задоволително власт и средства, с цел да поддържат непрекъснати армии през третото хилядолетие прочие н. е., още в ранната бронзова ера. За разлика от други гробници от това време, които съдържат скъпи железни оръжия и бижута, реконструираният Бял монумент съдържа елементи от скелети, най-вече на мъже и юноши, заровени с муниции или животни, употребявани по един или различен метод в борби.
Толкова солиден монумент на починали в пердах допуска, че в града е имало непрекъсната войска: „ хора, които се разпознават като бойци, за разлика от другите, които отиват да се борят, когато полската работа завърши, или в случай че бъдат нападнати “, споделя Стефани Селовер, археолог от Вашингтонския университет. „ Възможността за основаване и поддържане на непрекъснати армии, които са толкова контролируеми и централизирани, че могат даже да градят паметници… Досега не сме попадали на нищо сходно в ранната бронзова ера “, прибавя тя.
Откритията са резултат от повторното изследване на остатъци, извадени от Белия монумент, който е бил разкопан през 80-те и 90-те на предишния век. Районът е потънал през 1999 година заради изграждането на язовир на река Ефрат и от този момент не е проучен.
Ан Портър от Университета на Торонто в Канада е един от ръководителите на разкопките. " Това беше избавителен план ", споделя тя. Наводняването му „ беше в действителност травматично прекарване за археолозите ", тъй като регионът беше " най-приказния обект, по който можете да си визиите да работите ".
На север от дребна планина, наречена Джебел Бази, в Месопотамия било построено селище, което археолозите назовават комплекса Банат/Бази. Той е бил населен между 2700 и 2300 пр.н.е. Мястото включва набор от земни могили, наречени Тел Банат, и малко по-нататък на север една огромна могила, наречена Тел Банат Север или Белия монумент.
Белият монумент получил името си, тъй като е бил затрупан с варовиков минерал, естествен гипс. Портър споделя, че в началото функционалността му е била друга. Представлявал е вълнист бял купол, в който погребвали мъртъвците си. В продължение на няколко генерации жителите от време на време се качвали по външната страна на купола, с цел да правят религиозни ритуали и да оставят блага над гробовете под повърхността.
Но реорганизация от към 2450 година прочие н. е. покрива това комунално пространство със стъпаловидни земни тераси, трансформирайки купола в шестетажен зигурат или стъпаловидна пирамида. В насипаната пръст строителите са оставили и изобилие от човешки кости, скотски кожи, и петсантиметрови глинени „ амуниции “ за оръжия, сходни на прашка, които са невъзпетите герои по това време, тъй като изстрел с тях е можел да бъде гибелен, написа Smithsonian.
Изглежда, че войнишките кости са били ексхумирани и препогребани в Белия монумент, за да основат евентуално първия в света боен мемориал, съгласно проучването, квалифицирано за обява в списание Antiquity.
Находките от обекта могат да послужат като доказателство, че някои градски владетели са имали задоволително власт и средства, с цел да поддържат непрекъснати армии през третото хилядолетие прочие н. е., още в ранната бронзова ера. За разлика от други гробници от това време, които съдържат скъпи железни оръжия и бижута, реконструираният Бял монумент съдържа елементи от скелети, най-вече на мъже и юноши, заровени с муниции или животни, употребявани по един или различен метод в борби.
Толкова солиден монумент на починали в пердах допуска, че в града е имало непрекъсната войска: „ хора, които се разпознават като бойци, за разлика от другите, които отиват да се борят, когато полската работа завърши, или в случай че бъдат нападнати “, споделя Стефани Селовер, археолог от Вашингтонския университет. „ Възможността за основаване и поддържане на непрекъснати армии, които са толкова контролируеми и централизирани, че могат даже да градят паметници… Досега не сме попадали на нищо сходно в ранната бронзова ера “, прибавя тя.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ